В края на май трябваше да отскочим със съфорумистите от микросток форума за 3 дни до остров Тасос, Гърция. По една или друга причина, оказа се че, от тях никой няма да може. Поканих Дени, тя веднага реши, че й се идва и че ще дойде. До последно чаках потвърждение от още няколко познати, но явно късмета им на всички е решил че не е време за море.
В четвъртък след семинара се уговорих с Пламен и той да дойде. И така, петък рано, тримата тръгнахме към Кулата. Припявайки с ЕмПеТройките стигнахме до границата. Искам да отбележа че съм супер “разочарован” от гръцките гранични полицаи. Само видяха че в паспорта имам виза и дотам. Мен даже не ме видя този, както и аз него. Въобще, никакво уважение :))) Аз вкъщи когато се прибирам (Сърбия) и минавам 65км общо, то едни проверки, едни чудеса. Български митничари, български полицаи, сръбски полицаи, сръбски митничари – навсякъде паспорта, къде си тръгнал, това-онова. Граница минаваш, не е туй току така.
И така, уелкъм ту Гриис. Пламен го ползвахме вместо ДжиПиЕс, понеже е минавал пътя и го помнеше. Пък и моята карта се оказа доста стара и през половината време според устройството карахме в нищото 🙂
Бръм, бръъм, ето го моретооо. Още малко път покрай него до Керимоти, където е ферибота за Тасос. Ферибота май само нас чакаше, качихме се и той веднага тръгна. Не малка част от пътуващите бяха Българи, каъвто беше случаят и на връщане. Въобще българска реч много се слушаше по време на тази почивка – от персонала и от туристите.
Стигнахме острова. Следвайки табелите, намерихме лесно кампинга. По пътя имаше един участък който реновираха, въпреки че според мен и старата постилка си беше доста добра. Чудих се дали го правят за още по-добра настилка или по типичен балкански маниер просто изразходват някакъв бюджет. Не знам какво е, но на връщане този участък беше повече от приятен.
Къмпингът пък е приказка за себе си. Подредено, чисто, ефтино и красиво. До самият плаж.
На снимката са палатките които можете да вземете под наем. Ние си бяхме с лични палатки (как не се сетих да ги снимам?)
На следващата сутрин се събудих сам преди изгрев слънце. Пък аз съм от хората които хич не се събуждат лесно. Изчаках Пламен да викне да ходим да поснимаме. По принцип през този период нямаше много туристи, но пък по изгрев слънце беше съвсем празно. Бяхме единствените хора на плажа. Красиво.
Снимах както малко за сток, така и за личното си удоволствие, май основно второто, въпреки че имаше кадри наистина подходящи за сток снимки.
Тъй като съботата така или иначе тръгна фотографски, реших целият ден да се помоткам с фотоапарата, вместо да се пека на плажа. Резултата от това са запознанства с няколко български сервитьорки (здрасти Роси), похарчени доста пари за бира и гръцко кафе 🙂 Също така, много кофти изгорях на раница.
Гръцкото кафе много прилича на това което в нашия край пием. При нас му викаме турско. Гръцкото е леко по-плътно, не е съвсем черно, нито на вкус, нито на вид и кафето е по-зърнесто, утайката не е съвсем утаена 🙂 Но, във всеки случай ми хареса и друсих към 5-6 кафета този ден 😀
Играх си малко със стробистки номерца, благодарение на една китайска ефтина джаджа за дистанционно радио палене на светкавица. Джаджата работи, но от време на време се пали сама, или пък понякога пропуска да светне. Но за толкова пари – толкова, за повече – Покет Уизард. Имам много да наваксвам в тази област, но ми е интересно и забавно – ще гледам скоро да поекспериментирам пак. Пък и виждам че си заслужава. След някой ден ще пусна снимки с Даниела, където също светках посред бял ден
Тръгнах из едни пътечки и се озовах в маслинови горички. Интересно как след само 800-1000 метра обстановката от плажна става коренно различна.
С една позната веднъж си бяхме говорили, че хората от морето са по-усмихнати и ведри. Дали е така, не знам, но тук със сигурност всеки ме посрещна с усмивка. Както обслужващият персонал, така и срещнатите. Ето този чичка косеше тревата по малкото пътче. Не можахме да се разберем дали го прави самоинициативно или не, но нямаше нищо против да го снимам.
Храната беше с.т.р.а.х.о.т.н.а! Най-вкусното агнешко което някога съм ял, някаква риба в мега страхотен сос. Тези снимки тук не са от най-репрезентативните, но .. такива имам. Абе … стомашни оргазми, както каза Дени
Като казах Дени, да сложа и нейна снимка (отново със паленето на светкавицата дистанционно), както и снимка на Пламен, който тогава асистираше държейки светкавицата в правилната посока.
На връщане със ферибота, отново ни преследваха чайките. На отиване гоних един определен кадър и успях да хвана такъв. Този път реших да докарам движение в кадъра, но нещо не се получви съвсем както исках. Слагам тук две снимки, едната на отиване, другата на връщане:
С наближаването на границата, ни заваля. Точно на влизане в България се изсипа една страшна буря. Лека, полека тя отмина. По-късно разбрах че е имало и земетресение. А разбрахме, защото пътя през Красненското дефиле беше блокиран. Както си карам, само виждам че всички спират и дотам. По радиото чухме че има свлачище и че още 3-4 часа няма да бъде пуснат прохода. Обърнахме към бензиностанцията да заредим и да помислим откъде да продължим. Там ни упътиха да минем по някакви селски пътища, само малко се заобикаляло, но пътя не бил хубав. Алтернативата беше да си удължим доста пътуването – през Гоце Делчев и реших да опитаме тук, пък ако е много кофти – на обратно. Оказа се че пътя си е почти добре, с дупки, но проходим, просто тесен и трудно се разминаваше целият поток който се беше насочил натам. В крайна сметка, след София, трябва да има егати дупките за да ми направи впечатление нещо. Лека полека минахме, стигнахме пак до магистралата и 10-на часа след като тръгнахме от Тасос пристигнахме в София.
Тасос беше една красива приказка, надявам се, че отчасти съм я пренесъл в тези думи и снимки. Ако ви се гледат още снимки, можете да ги видите в галерията от Тасос. Хотелчетата на острова са до 2 етажа (имат си закон хората). Навсякъде имат градинки, кафетата са красиви, персонала усмихнат и услужлив. Цените са подобни на софийските, само че вместо в в лева, цените са в евро 😉 Но пък, аз съм доволен. Неведнъж съм казвал че предпочитам да платя двойно, но да се отнесът към мен както трябва.
За край ето и една снимка на вашият пътеписец, с любезното съдействие на Дени 😉
