Като ученик много обичах да чета книги. Всякакви и много.
Последните години почти не чета. С изключение на някои периоди когато случайно мерна някоя книга и си я купя, след което ме хваща манията отново и взимам още няколко и ги прочитам и тях. И след това натиснат от ангажименти и работа и други хобита – отново спирам с четенето
Напоследък чета основно научна фантастика. Харесва ми жанъра, а и нали си падам по науките и знанието като цяло …
Преди около месец прочетох Машината на времето на Хърбърт Уелс. Предполагам, че усещането че еди кой си филм не може и да се сравни с книгата кото сте прочели преди това ви е познато. Тук обаче четох книгата след филма, и трябв да кажа че пак си остава така. Друга книга която бях прочел след гледането на филма е Двестагодишният човек (т.е. Позитронният човек). Всъщност, сещам се и за трета: Война на световете. Филма е хубаво нещо, обичам да гледам филми. Нооооо, прочетеното слово действа по много по-силен начин!
След Машината на времето, си харесах и купих друга книга – Самите богове от Айзак Азимов. Оказа се, че книгата и преди съм я чел. Странно. Книгата има една много добра теоретична основа, и това което особено ми хареса: по-различно обяснение за възможния облик и форма и начин на живот на извънземните. Края също е … хм, интересен 😉
След това, докато чакам на Славейков за една среща и викам, дай да си взема нещо от Стивън Кинг, скоро не съм попадал на нещо негово. Харесах си една книжка, без много да гледам и да чета какво са написали отзад. И по-добре: това отзад, което би трябвало да бъде нещо като описание, какво да очакваме… го прочетох едва сега, след като прочетох книгата – нищо общо 😉
Книгата която си взех е Пътна мрежа. Определено тук автора е излезнал от своя образ на писател пишещ ‘страшни книги’. Книгата е страхотна!
Със маааалко по-честото четене и отново ми идва и на мен музата. По-скоро се показва далеч на хоризонта, още не идва 😉