Ето го и последния пост от поредицата: Роби в 2007-ма гледа към фотографското си аз в 2008-ма. (знам, малко тъпичко звучи, ама … )
С няколко думи: записах се в The Complete Course in Professional Photography на nyip.
Следват малко повечко думи 🙂
New York Institute of Photography е най-старото училище по фотография в Щатите. Работят от 1910-та година, т.е. почти 100 години обучават фотографи.
– Всичко хубаво, ще кажете, но защо го записа този курс при тях? Няма ли достатъчно ресурси в интернет, няма ли курсове в България?
Причините са няколко.
На блога на Георги (ако не греша), бях прочел че е доволен че е изградил собствения си стил без да се влияе от други, без да следва правила написани в книги или казани му от други (добри) фотографи. Така неговата фотография изразява него.
Това определено е един от подходите и досега аз следвах този подход. Чел съм форуми, гледал съм снимки, но никога не съм се приддържал към ‘правилата’ итн. След време тези ‘правила’ почнаха да бъдат прилагани в част от снимките ми, без да съм се приддържал към тях. Дали защото почнах да ги усещам или пък са ми промили мозъка с тях – не се знае 🙂
Първо да кажа какво мисля за собствените си фотографии. Като малък ми беше интересно да чета за фотография, и да си играя със зенита на баща ми. Но, не съм снимал много. Преди няколко години си взех цифров апарат и започнах да снапшотвам. Да запечатвам определени моменти и близки хора. После исках и малко повече от това. По-късно ми беше интересно да докарам визията на някоя друга видяна фотография. Сега искам аз да създам определена визия и/или чувство в собствените фотографии. Доколко успявам? Не толкова колкото мога, това със сигурност.
Откъде съм се учил да снимам?
Основно от интернет. И собствения си усет (или неусет 😉 ).
Сайта на който най-много съм се застоявал в четене на коментари и чужди снимки е един сръбски форум: дизайнзона. Там се движих из РНР подфорумите им (все още го нямаше ДПТ тогава). След време забелязвах как все повече чета фотографските им форуми вместо тези свързани с работата ми 😉
Втори сайт на който си “губих времето” е българския фото форум. Много автори, от пълни аматъори до хора с изграден стил и авторско виждане. Художествена фотография. Забележка към сайта е само към форумите им – толкова спам и офтопик и тролове на едно място …. пффффф. Но, иначе, има какво да се види.
Гледал съм, разбира се, и международни фото сайтове, както и такива които съдържат само статии. Но, тези двата ги нареждам на първите две места. Срещал съм се с хора и от единия и от другия сайт – помагали са ми без да имат изгода и аз съм го правил колкото и когато съм могъл. *THUMBS UP* – както биха казали някои месинджъри 😉
Преди повече от 2 години минах курса по фотография воден от доц. Петър Абаджиев, а в организацията на Фото Форум. Повечето от теорията, която той изнесе ми беше позната. Т.е. почти всичко. Голяма част от нещата които правихме на практика, също бях опитвал. И все пак, смятам този курс за много полезен за мен. Систематизирана информация, поднесена по правилен начин. Познати от курса с които и днес поддържам контакт (не активно, но засичаме се тук таме от време на време). За пръв път работих в студио. И други много дребни, но важни детайли. Това което според мен остана най-ценното са контактите.
Спомняте ли си частта: повече четох фотографските форуми отколкото тези в които се говореше за РНР? Ами … В момента не само хобито ми е по-интересно, ами се замислям то да стане нещо повече от хоби. Повече за това друг път.
Сега малко за института…
Най-старото училище за фотография в САЩ. Курсовете им сега са онлайн, т.е. учат се вкъщи и в удобно за студента време.
Мненията за разните онлайн курсове обикновено са доста крайни. Убеден съм че личния контакт със преподаватеите или пък възможността да ги видиш на дело е безценна. От друга странна, интернет е нещо от което си изкарвам хляба, място където съм научил много неща и където си комуникирам с приятелите си. Бих казал, че доверието в онлайн курс е нещо което не е далеч от доверието което вече съм дал на интернета. Разбира се курс по фотография е различно нещо от курс по РНР, например.
Основните причини да се запиша в курса са:
- контактите
- систематизираната информация (да, всичко го има в интернет вече, но няма се време за отсяване)
- обективна оценка на работите ми от хора които се занимават с това
Времето ще покаже дали това е добър ход или напразно хвърлени пари. Бидейки оптимист убеден съм, че ще е първото.