Става дума за граматическите правила, не това което си помисли! 😉
Преди да дойда в България, речника ми от български думи беше сравнително малък, Не чак малък, почти за всичко се оправях, но все пак съвсем обикновени думи като: ютия или пък котлон … не ги знаех :)))
За сметка на това граматиката я знаех много добре и си говорих доста правилен български.
В момента мога да кажа че имам напредък по първата и назадък по втората част 😉 В офиса се заговорихме кога и как се ползва пълен член. Преди го знаех правилото, но сега вече разчитам на усещането кое къде и как трябва да кажа. Е, да, но то се изгражда от говорната реч която чуваме, а тя не винаги прилага правилно правилото 😉 Следователно, преди знаех, сега не знам 🙂
Питах чичко Гугъл и той ми показа сайт където са ми написали нещата лесно и удобно. Ето линк към записката.
За всеки случай, ако сайта спре да съществува или нещо подобно, копирам си текста и тук:
Човекът се отличава от другите живи същества по разума си.
Разумът се отличава от другите.Добрият човек обича ближния си.
Ближният е като брат за добрия човек# Когато има предлог, следва кратък член.
# Прозвища на хора, които са членувани са винаги с кратък член.
Петър Моканина, Доктора, Дъбака, Иван Бухала
# С пълен член е, ако е сказуемно определение.Той е най-добрият.
Това ли е новият роман на Иванов?
Отговорникът на класа е човекът, когото търся.# При заглавия на филми: когато са употребени самостоятелно.
„Железният светилник”, „Кръстникът”, „Часовникът”# Мекият вариант на членната форма се среща „ят” и „я”:
-> при същ. обр. с наставки с „ар” и „тел”;
вратарят, съединителят, учителят, двигателят-> същ. имена, които завършват на „ар” и „тел” – изкл.:
букварът, пазарът, катинарът, котелът, хотелът-> при същ. и пр. и притеж. местоимения, завършващи на „й” и при всички изменяеми пр. им. и притеж. мест., завършващи на съгласна;
боят, техният, краят, героят, моят, твоят, хубавият, добрият, зеленият, неговият-> при сл. същ., които в миналото са завършвали на мека съгласна;
Зетят, денят, конят, пътят, кралят, огънят, сънят, лакътят, нокътят-> правилното окончание сег. вр. на гл. от 1л. 1 и 2 спр. и мн.ч. е „М”, а не „МЕ”
отивам, давам, вземам