(от поредицата: блоговете които чета)
Блогът на Тишо е сред сравнително новите попълнения в РСС четеца ми.
Тихомир Димитров е писател, мислител и куп други неща. Но, за мен е човек който пише добри статии в блога си. Бях попаднал на статията му в която казва следното:
Реших да извървя Камино. Това е най-импулсивното и най-необмисленото
решение в живота ми. Имам вътрешната увереност, обаче, че няма да бъде
най-грешното.Пък и да прекарам част от пролетта в Испания ми изглежда страхотна идея.
Трябва да се откъсна от средата си за малко и да сменя перспективата.
Затова тръгвам сам. Другото ще го оставя на Пътя. Послушах няколко
от пилгримите, които вече са ходили и реших да зарежа всичките си
очаквания на аерогарата. Заминавам с еднопосочен билет и дори не знам
кога точно ще се върна.
Как да не те заинтригува подобна постъпка, подобно търсене на себе си. Един ден, ще има подобен пост и в този блог. Не съвсем такъв, нито съвсем ясно какъв, но определено ще има. (темата изисква цяла статия – нужен ли ни е такъв път, итн. може би някога ще напиша нещо и по този въпрос)
Следя блога му основно след този пост, като статиите са коя от коя по-… хм .. по-правилни. Да, това е думата 🙂
Прочетох че е пуснал за свободно сваляне първата си книга. Като подарък за лятото на читателите си. Така и така напоследък го карам на фотографски книги, веднага реших да си купя едно хартиено копие, на сляпо. Но, с добро предчувствие.
Приятно четене