Завиждам. Не защото те имат повече, ами защото са искали повече.
(снимките в тази статия са взети от съответните пътеписи. всички права са си на техните автори)
Предполагам, повечето фотографи-читатели тук, знаят за снупъра и неговите пътеписи. Предполагам и че някои знаят за байкърските изпълнения на други фотографи. Друга част от четящите (ИТ) може би знаят и следят пътеписите на Владо Чорбаджийски. И на Джоуви и Итилиен и още много други.
Ще събирам в този пост да пътеписи. Ще добавям с веремето. Такива, които ми харесват и които си отбелязвам. С едно на ум. Много моля, добавете като коментар подобни линкове.
Оставям поста без друг коментар, ще коментирам когато имам нещо умно да кажа.
http://www.verticalafrica.com/bg/index.php (прекосяване на Африка по ‘височина’)
и въобще кефи снуупър-а:
http://www.verticalshot.com/en/gdetail/pid/16 (Северният полярен кръг. тук с малко текст: http://www.graphilla.com/viewtopic.php?t=20329)
“Сменях кораби, автостоп, около 800 км пеша,
хванах високоскоростна гумена лодка на стоп в полярен фиорд и
преминавах ледени реки, крещейки по северните елени на другия бряг… С
една дума – снимах.
”
http://www.verticalshot.com/en/gdetail/pid/5 (Доломитите. а тук и алтернативен линк с текст: http://www.graphilla.com/viewtopic.php?t=18476)
“Преди 2 години
един пленер и един проект из природата на България обърнаха на 180
градуса интересите ми във фотографията от студийни портрети и реклама
към чисто аутдоор снимане на екстремни спортове и планини. Тогава се
роди идеята за това пътуване из Доломитите и Юлийските Алпи, но
изглеждаше неосъществима без някои неща – започнах да уча работа с
въжен и метален инвентар, да се катеря, прекарах близо половин година
като портретен фотограф без почивен в Щатите за да си оправя английския
и да пътувам свободно. Обнових инвентара си за планина доколкото можах,
поработих в аванс за да финансирам два проекта и така първия ден от
юли, подстриган като за казарма, пристигнах под масива на Чивета в
Доломитите, Италия след 24 часово пътуване с автобус, влак и на стоп
през планината. Две години след идеята това беше факт, най-после!”
http://verticalshot.com/stories/polar-norway-01/
http://verticalshot.com/stories/polar-norway-02/
през годините на моето фото-любителстване съм попадал на много и страхотни фото пътеписи ot близки и далечни страни. Но не съм си ги запазвал. Затова разчитам на вас 😉
Втората част от поста е по-скоро за пътешественици, отколкото фотографи. При това на две колела. Става дума за каране и кеф, по-скоро, отколкото за туризъм.
Като малък харесвах фотографията, но не се бях занимавал до преди няколко години, когато се запалих.
Като малък харесвах моторите, но не се бях качвал до преди … до скоро. Да видим колко ще се запаля … Но, определено загравам още на сухо, гледайки и четейки пътеписите на хората.
Само ще сложа два цитата и после продължавам с линковете:
“Колата превозва тялото, а моторът душата”
“Еволюция: от четири крака на два, и от четири колела на две”
http://vladi.unixsol.org/ Ще линкна само един от неговите пътеписи, защото в този има от всичко: http://vladi.unixsol.org/turcia2008/
http://www.thefireinside.us/diary.php (Коста обикаля света на мотор, сам)
“когато пътуваш сам си абсолютно
свободен и не зависиш от никого, освен себе си, освен това хората са
по-отворени към теб – съответно, когато си сам никога не си сам, а се
запознаваш и комуникираш много по-лесно.”
Ето тези сърби също обиколили света: http://putokosveta.com/menu/menutabone/menutabone.html
Това, което мен ме влече засега са все пак БГ и балканските дестинации, като начало, тренинг и, също, уважение към нашите земи тук.
Но, за това по-нататък.
Тук трябва да спомена и двама други непознати:
Тишо, който извървява 500км пеша по Камино, северна Испания: http://asktisho.wordpress.com/2009/04/24/caminodesantiago/
както и Иван (някои го знаят и като itilien), който е тръгнал на околосветско пътешествие пеш! На стоп, по-точно.
http://itilien.org/
“дълго ще е, ако всичко върви нормално може да отнеме до 2 години. Тъй
като никой работещ човек няма толкова време, аз просто напуснах
работата си. А финансирането идва от спестените през последната година
около 9000 лева.”
Дълбок поклон пред всички (не само изброените тук), които се измъкват от черупката и дават смело напред.
Както виждате, едни са със спонсори, други без, едни имат кинти и си ги харчат както са счели за добре, други са ги събирали и ‘отделяли от закуската’ и решават да си купят този опит, а не нещо друго.
А заглавието на статията е Завиждам, защото наистина завиждам. За това, че тези хора успяват да преследват мечтите си, които частично съвпадат с моите.
П.П. вече почнаха и допълненията 🙂
благодаря на Клиф за следния линк:
“прибирането на един приятел от Бавария до България с колело“
http://xunap.wordpress.com/2009/10/20/%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%8F/
