Още като ученик бях решил в живота да не преследвам пари или слава, професионални успехи или признание на околните. Спомням си мига в който ми грейна мисълта че тези неща не са Аз и няма защо Аз да се мъча да бъда тези неща. Бях решил да изследвам себе си и да бъда щастлив.
Ще кажете: ми то всеки иска. Да, но всъщност малко хора се замислят. Преследват щастието – да, но да се замислят какво е то – по-скоро са единици.
Един типичен пример за това доколко сме свикнали да правим равенство между успехи и човек, или негова работа и негов характер е за всичките известното: “Какво работиш?” Това е въпрос който идва често още в началото на разговора с непознат. За което имаше една презентация в ТЕД.ком, но да не се отплесвам 🙂
По един или друг начин съм достигнал вътрешно щастие. Това е нещото, което прави света около теб хубав. Мъчих се да говоря на тази тема с приятели, които ми се оплакват от едно, второ, трето. Че завистта, материалното, злобата не само че са глупаво нещо, ами им вреди на тях. Даже неактивното мислене е ‘вредно’.
Ако трябва някак си да събера каквото имам да казвам и да го кажа в едно изречение, то би било:
Човек трябва да се научи да бъде оптимист.
Като се замисля, това трябва да се учи в училище!
Няма как да обясня нещата по-добре от Matthieu Ricard. Въпреки че не съм точно почитател на Будистката философия, има много неща с които съм съгласен.
Едночасова презентация от него с описание:
If happiness is an inner state, influenced by external conditions but not dependent on them, how can we achieve it? Ricard will examine the inner and outer factors that increase or diminish our sense of well-being, dissect the underlying mechanisms of happiness, and lead us to a way of looking at the mind itself based on his book, Happiness: A Guide to Life’s Most Important Skill and from the research in neuroscience on the effect of mind-training on the brain.